Бежанци, мигранти, държани в центрове за задържане с „насилнически, мизерни“ малайзийски центрове

Малайзия държи хиляди бежанци и мигранти в мрежа от центрове за задържане с „ насилствени и мизерни “ места, където са лишени от съществени потребности и от време на време са подложени на изтезания, сподели Human Rights Watch (HRW).

В отчет, оповестен в сряда, правозащитната група съобщи, че 23 някогашни пандизчии разказват центровете като „ потискащи “ места, където са изправени пред ежедневната опасност от наказване. Всички интервюирани от HRW за нейния отчет „ Не виждаме слънцето: случайното задържане на мигранти и бежанци в Малайзия “ споделиха, че са били очевидци на побоища, до момента в който 15 от тях споделиха, че самите те са били бити.

Наказанията включват удряне, ритване и побой с гумени тръби или палки, принуждаване да заемат стресови позиции или да висят на стената, изолираност, отвод от храна и разпореждане да извършват стотици клякания и лицеви опори, се споделя в отчета.

Хюсеин, емигрант от рохингия, регистриран в Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците (UNHCR) от 2016 година, само че към момента арестуван, сподели на HRW, че е бил държан в голям брой центрове за задържане.

В Кемаян в централния щат Паханг той сподели, че е бил измежду към 80 души в килия и е бил набелязан поради етническата си принадлежност.

Когато „ служителят на реда разбра, че сме рохинги, бяхме ритнати, бити и плесници “, сподели Хюсеин пред HRW. „ Побои ставаха, когато арестуваните допуснеха някакви неточности. Бяхме единствено вътре, не можехме да отидем на никое място. И аз не можех да приказвам. “

Хюсеин сподели, че пазачите са викали арестуваните за постоянни поименни инспекции. В един център – Белантик, в северния щат Кедах – имаше сред 10 и 12 поименни инспекции дневно, всяка от които продължаваше половин час. В Кемаян имаше единствено три, само че продължиха доста по-дълго.

„ Понякога едно събирателно позвъняване лишава час “, сподели той. „ Това означаваше, че би трябвало да гледаме надолу и да не подвигаме глава цялостен час. Ако офицерът видише някой да подвига глава, щеше да спре цялата ни храна за деня. Веднъж сборът продължи три часа. ”

Али, който също прекара известно време в Белантик, си спомни тежки санкции, даже за деца.

„ Бяхме бити, когато поискахме повече храна, взехме спомагателна чаша вода за душ или поискахме одеяло за студа “, сподели той на откривателите.

„ Веднъж помолих служителя на реда да спре да бие момче, което изиска още самун. Бях изведен от килията в зона, която другите арестувани не можеха да видят. Тогава освен бях обичай, само че и бях потънал цяла нощ в огромен контейнер с вода. Опитах се да помоля служителя на реда да спре, тъй като бях оперирана преди да ме задържат и белегът ме болеше. Всеки път, когато ставах от танка, ме биеха. Бях обичай по едно и също време от осем служители на реда. Сякаш играеха футбол, просто продължаваха да ме ритат. Това продължи към 20 часа. до 3 сутринта. “

Малайзия, както множеството страни в Югоизточна Азия, не е подписала Конвенцията на Организация на обединените нации за бежанците и няма правна рамка за обработка и признание на тези, които бягат от гонене, принуждение и вълнения.

Бежанците постоянно са арестувани дружно с мигранти без документи и на ВКБООН не е позволено да посещава имиграционни депа от 2019 година, макар че броят на имиграционните набези се е нараснал.

Миналата година на Народното събрание беше обявено, че към септември 2023 година към 11 694 души, в това число 1467 деца, са били държани в центровете за задържане на имигранти.

Ал Джазира се свърза с Министерството на вътрешните работи за коментар по отношение на отчета, само че то не беше дало отговор досега на публикуването.

HRW, която също интервюира филантропични служащи, юристи и някогашни имиграционни чиновници, също документира, че постоянно нехигиеничните условия на живот в центровете за задържане подтикват разпространяването на инфекциозни болести, в това число краста, кожен обрив, породен от миниатюрен акар, който разказва се като „ публикуван “.

Храната също беше лимитирана, с чести дефицит на вода и липса на одеяла или хигиенични консумативи, се споделя в отчета. Жените също по този начин не съумяха да си обезпечат доставки на дамски превръзки и бяха принудени да употребяват вместо това скъсани облекла.